Понякога Бог говори тихо през устата на Петър Мамонов. Той е

Ковчегът няма джобове. Каквото си събрал в душата си, с това ще си отидеш – ПЕТЪР МАМОНОВ

Понякога Бог приказва безшумно през устата на Петър Мамонов. Той е съветски рок-музикант, актьор, стихотворец, публицист, преподавател за вредите от алкохолизма, нравствен наставник…

Многоцветната му персона се показва посредством разнообразни инструментариуми, само че постоянно е непредвиден и умен по едно и също време.

Никого не утвърждавам и никого не укорявам, аз също имам неща, които са ми заседнали на гърлото, имам моята си нечистотия. Ако съумея да разчистя на този свят малко място за себе си, ще е задоволително. Спаси себе си и това, което ти е задоволително.

Любовта не е възприятие, тя е добродетел. Тя се мери с положителното, което вършим, без значение от възвращаемостта. Когато го правиш просто по този начин. Дай място на бабата в метрото. Не е нужно да й съчувствате, просто действайте. Действайте!

Всеки срещнат по пътя ти човек е ангел. Той ти е асистент и си го срещнал не на вятъра. Той или те изпитва, или те обича. Друго не ни е обещано.

Имах подобен случай в младостта си – пихме с другар и се разделихме късно. На сутринта звъня да запитвам по какъв начин е стигнал. Отговарят ми, че е паднал под влака, отрязали са му и двата крайници. Беда непоносима, нали по този начин? Отидох при него в болничното заведение, той ми споделя: „ На теб ти е добре, а аз ето… “ — и отметна одеялото, … смут! Беше горделив човек. А стана най-скромният и радостен. Сложи си протези. Има жена и четири деца, стана детски публицист, залят е с благополучие до ушите. Ето по какъв начин Бог изцелява с физически заболявания! Вероятно, в случай че не се беше случило с индивида това злощастие, щеше да продължава да е горд — и щеше да изсъхне като коричка. Ето един сложен за прекарване, само че непосредствен път към духовното филтриране. Нужно е всяка минута да търсим поуката, всяка минута да мислим какво ще кажем. И да градим, да съзидаваме.

Животът от време на време ни бие, само че тези удари са лекарство. „ Наказание “ иде от думата „ наказ “. А наказ на староруски е урок, обучение. Бог ни учи като грижлив татко. Поставя дребния си наследник в ъгъла, с цел да не прави неприятни неща идващия път. Детето се дърпа, а бащата го държи за ръка, с цел да не падне под трамвая. Так и Бог. Изкушенията са изпит. А за какво ни е изпит? За да го издържим. В тези тествания ставаме все по-чисти и по-чисти. Трябва да понасяме скърбите покорно, без въпроса „ за какво? “. Това е нашият път.

Истинският смисъл на живота е любовта.

Как стигнах до вярата? Умирах, загивах, бях на ръба, прииска ми се да пребивавам. Дойде ми акълът. Почнах да избавям себе си. Първо тялото си. После се замислих за душата. И се оказа много комплицирано, тъй като би трябвало да преодолееш себе си – кипят стихии и пристрастености – смут, помощ! Тогава се молех: „ Господи, помилуй! ”. Помага. Не помня за предишното си нищо, също така, че бях цялостен глупак. Устремен съм напред. Пред мен е вечността. През живота си сътворяваме положителното и неприятното. На лицето ми са изписани всичките мои пороци, наслади и тъги. И лицата ни, и телата ни – сътворени са съгласно живота ни. Духът твори своята форма. Пияницата има цироза на черния дроб – какво е това, Бог ли го е санкционирал? Сам индивидът си го е избрал! Ако пиех от самото начало, до момента да съм починал. Слава Богу, разбрах, че би трябвало да спра. Заради пиянството си, пропилях 10-20 години живот. Но значимото е, че разбрах!

Защо живеем? Дълги години нямах отговор на този въпрос, дори го избягвах. Живеех безгрижно, единствено за наслаждение – пиех, биех се, мислех: „ Аз съм най-важният “. А същинският смисъл на живота е да обичаш. Това значи да се жертваш, а да се жертваш значи да даваш.

Мислим си: за положителните каузи има време – на следващия ден, вдругиден… А в случай че умреш тази нощ? Какво ще правиш в четвъртък, в случай че умреш в сряда?

Това, което минава оттатък, е молитвата. Когато загивам, не ми трябват луксозен дъбов ковчег и цветя. Приятели, молете се за мен, тъй като съм живял много разнороден живот.
Молитвата е значима и приживе. Самата дума „ благодаря “ — към този момент е молитва.

Господ не е злобничък чичко с пръчка в ръка, който седи върху облака и брои простъпките ни, не! Той ни обича повече от мама, повече от всички взети дружно. И в случай че ни се дават някакви трагични условия, значи те са нужни на душата ни. Припомнете си живота си в моменти, когато ви е било тежко и мъчно – най-яко е тогава! Някога ми просветна една мисъл: колкото са по-лоши изискванията, толкоз са по-добри котките. Ето по този начин стоят нещата…

Ковчегът няма джобове. Каквото си събрал в душата си, с това ще си отидеш. Човекът има начало, само че няма край. Схващате ли какъв брой забавно е това?